Писание - „книга“, което е умалително от βίβλος [bíblos] - „книга“, съществително, получено от думата βυβλος [byblos], което означава „папирус“, от името на финикийския град Библос, известен с производството на папирус) е името на еврейската Библия (на иврит: תַּנַ"ךְ - Tanah) и християнската Библия, която се състои от Стария завет и Новия завет.
Идеята за християнската Библия като Новия завет произхожда от ранните християнски текстове, които виждат Христос като посредник в нов завет с Бог. Християнската Библия, т.е. Новият Завет, съдържа 27 писания. Тези писания могат да бъдат разделени на 4 вида религиозни текстове: четири евангелия, едно ранноцърковна история, двадесет и едно послания, едно апокалипсис.
Библията или Свещеното Писание за християните означава сборник от писания, които са разделени на книгите на Стария и Новия завет.
Православната църква е включила 39 книги в Стария завет. Според канона на Римокатолическата църква Старият завет съдържа 46 книги, тъй като включва освен 39 протоканонични и седем девет канонични книги (протестантите ги наричат апокрифни).
Преводи на Библията от южни славяни
Така нареченият „Избираемото евангелие“ и Апостолът са преведени от гръцки на църковнославянски от братята Кирил и Методий, преди да заминат за Моравия, за да проповядват християнството, а други части на Новия завет и Стария завет ще бъдат преведени от тях и техните ученици.
АУДИО БИБЛИЯ. Изберете книга, която да слушате:
СТАРИЯТ ЗАВЕТ
НОВ ЗАВЕТ